Затворена времева крива

Начало книги

Когато човек отива у Боско, никога не знае какво точно му се готви. Обикновено се започва от лабораторията му и се свършва… на различни места. В най-благоприятния случай — на купон. В по-неблагоприятния: на непознато място (евентуално до мацка) и с махмурлук. А в най-лошия — в участъка. Татко ми обеща, че ако още веднъж ни пипнат за глупости, сами ще си плащаме гаранциите, защото сме идиотчета. И сигурно е прав. Тъй де, да си в най-известното престъпно семейство из целия Цивилизован Космос и да те опандизват за скандали в пияно състояние, каране с превишена скорост и задето си се приземил в нечия частна собственост е, меко казано, пълен идиотизъм. Ама с Боско никой не знае…

Боско е кръстен на чичо ни Боскон и гръм да ме удари, ако името не прави човека. Приличат си като две капки вода, само дето чичо ми е малко чалнат, голям многознайко и малко нещо ясновидец. То си трябва за занаят като нашия, ама той е от най-лошите. Обича да си вре носа където не му е работа и всичко знае! Е, Боско е същия. Има си лаборатория, голям изобретател е, обожава да си вре дългия нос насам-натам…

Читать дальше →