Раят на рокендрола

Начало книги

Има един разказ от Стивън Кинг — „Дяволският оркестър“. Той е един от четирите ми най-любими от този автор. Впечатли ме дълбоко когато го прочетох за първи път — и все още продължава да ме впечатлява след вече доста години и препрочитания. Има и един мой роман — „Лавина“ — в който Доминик Бърч има кратко участие и се самоубива. Винаги съм си знаела, че Дом е попаднал в Рокендрол Рай. Тъй че един ден реших да проверя какво се е случило там с него… и ето ви на тази история.

Беше си теглил куршума и усещаше кисел вкус в устата си.

Много добре си го спомняше:

Беше изслушал още веднъж онази тъжна касетка, обърна я за трети път и печалните сонати на Бетовен се носеха като освежаващ бриз през стаята — на почти осезаеми, ароматни вълни — докато разопаковаше другите подаръци…

Спря касетката, обади се на Редж Ролинг и си полафиха няколко минути, но думите му засядаха на устата, чувстваше се толкова изпразнен, толкова самотен и излъган, и… След това Редж затвори, той разопакова без желание още два-три подаръка (Господи, колко му беше писнало от боядисани кичури коси, гравирани верижки и всичките други боклуци дето почитателите му ги пращаха), а пианото свиреше ли свиреше и Бетовен го полюляваше в печалните си обятия… Накрая реши, че просто няма смисъл да го отлага повече. Тъй че обърна касетката, взе четиридесет и четири калибровия (Джони и Франки се любеха лудо… тя вдигна своя 44 и…), опря го в слепоочието си и дръпна спусъка.

Читать дальше →