Поне една празна маса

Начало книги

За пръв път чух за това заведение, когато шефът ми ме извика и ми връчи една съвсем тъничка папка. На пръв поглед, на този ресторант всичко му беше наред: регистриран, минал през ситото на всевъзможните инстанции, плащал редовно данъци… До един, документите в данъчното му досие бяха педантично попълвани, точни и си личеше, че собствениците нямат намерение да си забъркват неприятности със закона. Толкова по-странно ми прозвуча, че ресторантът трябва да бъде разследван за данъчни измами, но проблемът не е мой — в крайна сметка, губят ми времето, но ми плащат за това.

На следващата вечер, след като се запознах с всички реклами, извлечения и подробности около заведението, паркирах на отсрещния тротоар и се заех с присъщата си дейност. Броях клиентите и си ги отбелязвах в тефтерчето.

Беше много интересно ресторантче според рекламата. Автоматизацията се споменаваше мимоходом, макар че в досието й бяха посветени сигурно двадесетина страници: най-нов модел компютърно управление на разпределението на местата и оптимизирането на наличния ресурс, което, казано на прост език, ще рече, че компютър за близо дванадесет хиляди долара следи кои места са заети, кой какво си е поръчал и колко време чака да си го получи. Е, голяма работа, технически новости. Хвърлени на вятъра пари, мен ако питате. По-интересното беше, че ресторантът обещаваше „винаги поне една празна маса“. С 85 места и при условие, че от самото му откриване едно празно местенце не е имало според счетоводните документи, много ми беше интересно как може да си осъществят обещанието…

Читать дальше →