По закона на маховика

Начало книги

Имах три долара в джоба и никаква надежда да намеря от някъде пари. Поне до хонорар, който щях да получа в неясно бъдеще другия месец. Лошо е да работиш на парче, а още по-лошо е да те смятат за толкова долнокачествен редактор, че да ти плащат на три месеца накуп. Все едно не съществуваш.

Тъй или иначе, имах три долара и сума разходи за покриване в началото на зимата. Седях пред прозореца, гледах към калната уличка и лениво си мислех колко хубаво би било някой чичо в Мексико да умре и да ми остави наследство… от петстотин хиляди например. Или, хайде да не съм алчен, поне стотина бона. Само дето нямах чичо — нито в Мексико, нито където и да е, да не говорим за това, че…

Пощальонът мина, пусна пачка реклами и вестника в кутията, остави някакъв пакет на оградата и си отиде. Слязох да ги прибера.

Пакетът беше от пра-чичо ми Дейвид. Старият куку е на сто и три години и никога не сме били кой знае колко близки… За какъв дявол му беше да ми праща колет?

Читать дальше →