Моят живот

Начало книги

Виждах му вече края. Час-два работа още… порових отсъстващо из пръснатите по бюрото кутии, без да откъсвам поглед от монитора. Не намерих цигари. На дъното на чашата се беше утаило студено кафе, по повърхността му плуваха сметанени съсиреци като останки на отдавна починали бели мечки.

С недоволство натиснах сейва. Десният ми крак се беше схванал, и някакъв мускул от дясно под мишницата също ме прерязваше, червата ми се бунтуваха, пикаеше ми се. На автопилот се затътрих към банята, оправих си в движение косата и се пльоснах на тоалетната чиния.

Горещото топло, течащо мазно в чинията, не ми донесе облегчение. Червата продължаваха да ме свиват; лениво се запитах колко ли време не съм ял нормална храна. В смисъл НОРМАЛНА. Май откакто не бях на работа? Какво му се чудя тогава?

Пуснах водата, завлякох се в стаята, намъкнах си тениската, теглих си четка на гривата и си пъхнах няколко кинти в джоба. Време беше за разходка.

Читать дальше →