Когато е тук и когато го няма

Начало книги

Приятно ми е, когато той е тук и ми е приятно, когато го няма. Но когато го няма, ми е по-малко приятно, така че предпочитам той да е тук. Всъщност той по-често е тук. Работи вкъщи, писател е. Така че в това отношение имам късмет.

В началото ни беше малко трудно. За него не знам, но на мен — със сигурност. Малко по-други неща очаквах от него, а и той определено очакваше не точно такова поведение от мен.

Типичният му ден започва около седем и половина сутринта. Събужда се, пуска телевизора и гледа ранните новини. После се облича, отива до тоалетната, пали цигара, пие кафе. Работи и гледа телевизия до към дванадесет. Обядва. Следобед по-често излиза, но понякога остава да работи или пък си поляга. Ако си е вкъщи, вечеря към осем; ако е излизал, връща се към десет и половина и тогава яде. После пак работи до към полунощ, изпива междувременно бира-две и си ляга.

Хич не ми беше лесно да се нагодя към навиците му. В началото даже спорехме — според мен закуската е най-важното ядене за деня, цигарите са вредни, а да гледаш телевизия през цялото време (и да не обръщаш внимание на предаванията) също не е полезно. Плюс това той не си пада по полезните храни, не обича да обсъжда менюто, не обича да му разтребвам кабинета… изобщо, има си странности. По едно време даже мислех да си поискам препрограмиране или смяна, но все пак ми беше приятно с него, а самообучаващият контур ме накара да ми стане приятно и да се мъча да му угодя. Така че влязохме в крак. После разбрах, че и той е мислел да ме смени, но са го посъветвали да изчака да се нагодим един към друг.

Читать дальше →