И тръгна по водата

Начало книги

Беше без десет. Майкъл замислено натисна бутона disconnect и прекъсна интернетстването. И без друго точно преди Коледа нямаше никакви необичайни съобщения. Хората си имаха други занимания, вместо да зеят по магии, магьосници, парапсихични феномени и всичко останало, което инак наводняваше пресата им.

Беше без девет. Майк уморено пъхна в най-горното чекмедже купчината разпечатки, които се бяха струпали на плота на бюрото му. Дисковете насмете в долното. Резултатите от тазседмичните си проучвания натика в куфарчето си. Входящата кошница за писма изпразни в кошчето за боклук. Изходящата беше празна — госпожица Дейзър, секретарката, вече се беше погрижила за съдържанието й.

Беше без осем. Майк се втренчи в лъскавия декемврийски брой на „Плейбой“, който беше останал самичък на плота. Никой не би го помислил за нещото което беше — е, виж ти какви ги вършел директорът на проучване и развитие на AMI в работно време, е, на човека е присъщо да си има дребни порочета… Списанието, разбира се, беше омагьосано. Майк го беше изчел и така — хубавиците на страниците отморяваха очите, а и статиите не бяха за изхвърляне. Но беше прекарал на части цели три работни дни, свит в голямото си кресло, заслушан в равномерното бучене на компютрите и зачетен с носталгия във вестите от дома. В оригиналния си вариант заглавието гласеше „Магьосничество“ и вътре нямаше голи мацки. Беше специализирано, неклюкарско издание, този път изцяло посветено на дядо Коледа, Исус Христос, Нашата Велика Задача и патетични, но все пак родни и мили на сърцето слова.

Читать дальше →