Дъвката

Начало книги

Вижте сега, докторе, аз дори не обичам дъвка. Не знам от колко години не бях поглеждал. Да, като малък, о, умирах си за дъвки. Сещате се, комунистически времена бяха. Дъвка „Идеал“ — кубична, с неравни ръбове, бяла, с гадния вкус на пръст, твърда като вкаменело изкопаемо… докато я сдъвчеш, те заболяваха челюстите. Дъвчеш, дъвчеш, дъвчеш — и вкусът не се променя. Вечер си я вадиш, лепиш я на някое удобно място и сутрин хайде пак. Сещате ли се? Беше с бяла, много никаква хартийка, понякога не успяваш да я разопаковаш докрай, защото е залепнала и тогава дъвчеш хартия и плюеш като камила. После пуснаха същите, само че за балончета, розовички и трябваше да са с ягодов вкус, но си бяха като пръст овкусена с прогнили ягоди. „Идеал за балончета“, така й викаха. Имаше лъскава постаниолена отвън опаковка, обаче отвътре пак беше хартиена. На картинката имаше момченце и момиченце, които надуват балончета…

Читать дальше →