Хазарски речник

Начало книги

Мъжете четат мъжкия екземпляр.

Жените четат женския екземпляр.

После се сменят.

Какво да четат в екземпляра на другия пол, е казано в

Заключителната бележка.

Книгата не е унисекс!

Константин Оруш

Сегашният автор на тази книга уверява читателя, че няма да му се наложи да умре, ако я прочете, какъвто е бил случаят с неговия предшественик, използвал изданието на Хазарския речник от 1691 година, когато тази книга е била току-що създадена от своя пръв автор. Във връзка с настоящото издание тук ще трябва да се изложат някои съображения, но за да не излязат прекалено дълги, лексикографът предлага на читателите едно споразумение. Той ще седне да пише бележките си преди вечеря, а читателят да вземе да ги чете след обяда. Така гладът ще принуди автора да бъде кратък, а на сития читател уводът няма да изглежда прекалено дълъг.

Случаят, разработен в този лексикон, е станал някъде през VIII или IX век от нашата ера (или е имало повече подобни случаи) и в специалната литература тази тема обикновено се нарича "хазарска полемика". Хазарите били независимо и силно племе, войнствен номадски народ, в неизвестни времена дошъл от Изток гонен от някаква пареща тишина, и в промеждутъка от VII до X век населявал сушата между две морета: Каспийско и Черно[1]. Знае се, че ветровете, докарали хазарите, били ветрове самци, които никога не носят дъжд - ветрове, по които расте трева и те я развяват през небето като бради. Един късен славянски митологичен източник споменава Козе море u би могло да се приеме, че някое море се е наричало Хазарско, защото славяните наричали хазарите козари. Знае се също, че хазарите основали силно царство между двете морета, изповядвайки неизвестна нам религия.

Читать дальше →