Училището свърши — завинаги

Начало книги

Да се носиш, да пикираш, да се рееш, да се стрелкаш шеметно по някое течение — няма по-хубаво нещо от това. Бяхме абсолютно сами на километри разстояние в необятния простор на ясното синьо небе. Искате адреналинът ви да се покачи? Тогава свийте криле и полетете надолу като снаряд — цял километър и половина… И после: пляс! Разперете криле и се впийте във въздушното течение като питбул, без да пускате, сякаш от това зависи животът ви. Господи, няма по-хубаво, по-забавно, по-вълнуващо преживяване!

Вярно, ние бяхме банда сбъркани мутанти, при това ни преследваха, обаче умението ни да летим, човече… Неслучайно хората си мечтаят за това още от древността.

— Мили Боже! — възкликна Газопровода и посочи пред себе си. — НЛО!

Преброих наум до десет. Там, където сочеше, нямаше нищо. Както обикновено.

— Беше смешно първите петдесет пъти, Гази — казах му. — Вече се изтърка.

Той се изкикоти на няколко маха с криле от мен. Хуморът на едно осемгодишно хлапе не може да се сравни с нищо.

Читать дальше →