Спасителят

Начало книги

— Не мърдай, Тес — казах аз, потен и задъхан. — Даже не мигай. Дори само като си поемеш дъх, ми се струва, че изведнъж ще се събудя и отново ще помъкна шезлонгите около басейна, представяйки си какво би могло да ми се случи с това невероятно момиче. Ами ако това се окаже сън?

Тес Маколиф се усмихна и в тези нейни сини очи отново открих онова, което я правеше толкова неотразима. За нея човек не можеше да каже просто, че е „гадже и половина“. Тя беше нещо повече от красива — стройна, със спортна фигура, с гъста кестенява коса, сплетена на дълга и дебела плитка. А смехът й те караше да загубиш ума си. Харесвахме едни и същи филми — Мементо, Семейство Таненбаум, Казабланка. Смеехме се на едни и същи неща. Откакто се запознахме, не можех да мисля за нищо друго, освен за нея.

В очите на Тес се мярна съчувствие.

— Съжалявам за съня ти, Нед, но ще трябва да го прекъсна, защото ще ми смачкаш ръката.

Читать дальше →