Магазинът

Начало книги

Не мога да спра да бягам. Нито сега. Нито никога.

Мисля, че полицията е по петите ми. Възможно е да греша.

Това е шантавата част. Просто не съм сигурен.

Може би някой ме е разпознал…

Снимката ми е навсякъде. Обзалагам се, че някой се е обадил на полицията в Ню Йорк и е казал: „Един шантав тип, на около четиридесет и пет, се размотава из Сохо. По „Принс Стрийт“. Погледът му е дивашки. Гледайте да го приберете, преди да се нарани“.

Винаги така казват — „преди да се нарани“. Все едно им пука.

Този шантав тип съм аз. В интерес на истината, ако можех да се видя сам, също щях да се обадя на ченгетата. Мръснорусата ми коса наистина е мръсна и потна от бягането. Как е останалата част от тялото ми? Чувствам се ужасно, а изглеждам дори по-зле. Скъсани дънки (но не по повеля на модата, а на обстоятелствата), мръсна риза в армейско зелено и мръсни класически червено-бели найкове. „Мръсно“ е основната тема, но не това е важното.

Читать дальше →