Заложница на съдбата

Начало книги

Четвъртият граф Кромарти бе погребан с всички почести и блясък, които заслужаваше знатен благородник от неговия ранг. Камбаната на селската църква бавно и тържествено биеше през цялото време, преди ковчегът да бъде спуснат в гроба, заобиколен от мъжете на рода, до един облечени в черно и с опечалени физиономии под несекващия дъжд. Старият граф беше чаровен, добре сложен и силен духом мъж. Здравомислещ и остроумен наследниците му имаха защо да се гордеят с него.

За него най-силно скърбеше единственото му дете — лейди Джослин Кендъл. На церемонията след погребението тя изпълняваше задълженията си с безукорна изтънченост. Бледото й лице, обгърнато от черния траурен воал, й придаваше вид на ангел, изваян от мрамор. Тя бе изключително силно привързана към баща си и двамата бяха много близки.

Лейди Джослин Кендъл за последен път изпълняваше ролята на господарка в „Чарлтън Аби“, тъй като от утре имението щеше да бъде управлявано от нейния чичо Уилъби. Тя умело прикриваше чувствата си, макар че не можеше да се примири със суровата действителност — занапред да бъде гостенка в родния си дом.

Читать дальше →