Розата и херцога

Начало книги

Момиченцето стоеше на алеята, безмълвно като мишле, вперило поглед в младата двойка, която се разхождаше по бедняшката крайбрежна улица. Двамата не приличаха на обитателите на квартала; дрехите им бяха чисти, а гласовете — весели.

Ядяха баница с месо. Детето вдъхна в упоение апетитния аромат.

Високият мъж направи широк жест с едната си ръка и голямо парче от баницата му падна на улицата. Той дори не забеляза.

Момиченцето изчака двойката да отмине, с търпение, рожба на страха. Но и не смееше да се бави прекалено много, тъй като някое куче или плъх можеше да се докопа до плячката му. Когато прецени, че вече е безопасно, то се спусна напред, грабна парчето баница и го натъпка в устата си. Беше все още топло. Никога досега не бе опитвало нещо толкова вкусно.

В този момент дамата обърна глава и погледна през рамо. Детето замръзна. Надяваше се, че няма да го забележи. Отдавна бе научило, че е най-безопасно да не те забелязват. Лошите момчета хвърляха камъни, а и един лош човек веднъж я бе примамил с обещанието да й даде наденички. Когато се бе приближила до него, бе прокарал горещите си длани по тялото й. Помисли си, че иска да я изяде, но той я пусна бързо, щом го ухапа по езика.

Читать дальше →