Дивачката

Начало книги

Двама мъже се изкачваха по стълбите на хотел „Грилон“. По-слабият нетърпеливо бързаше. Спътникът му го докосна предупредително по ръката.

— Не се надявай прекалено, Еймуърт. Момичето може и да не е това, което търсим.

— Разбира се, че е Мериъл — тросна се лорд Еймуърт. — Според теб колко изгубени руси англичанки има в Северна Индия?

Бръчките върху грубо изсеченото лице на лорд Греъм станаха още по-отчетливи.

— Със собствените си очи видях димящите руини на Алури, Еймуърт. Как едно петгодишно дете би могло да оцелее?

Другият мъж се намръщи.

— Скоро ще разберем.

Качиха се на втория етаж. Пълничка жена на средна възраст отвори на рязкото им почукване.

— Аз съм госпожа Мадисън, Ваши благородия. Радвам се, че дойдохте толкова бързо.

— Благодарни сме ви, че сте довели детето от Индия, госпожо Мадисън. — Неспокойният поглед на Греъм обходи приемната. — Къде е тя?

— В спалнята, милорд.

Прекосиха помещението и влязоха през отворената врата. Седнало върху леглото, едно малко момиченце подреждаше старателно цветя. Вълнистите коси, обрамчващи личицето му, бяха толкова светли, че изглеждаха почти бели. Детето вдигна глава. За миг в светлозелените дълбини на раздалечените му очи проблесна нещо, преди отново да сведе поглед към цветята.

Читать дальше →