Мистериум

Начало книги

Пустотата, безмълвието и необхватните пространства на Космоса, които можеха да бъдат преодолени само с време и търпение, смазваха, подтискаха. Приличащите си като две капки вода дни се трупаха в години — дългите години на полета. Назад оставаха нови и нови милиарди километри, наоколо се простираше все същата бездънна чернилка с все същите неподвижни звезди, сред които далечното Слънце се бе изгубило.

Скучните, монотонни часове на вахта и дежурства уморяваха, изтощаваха екипажа повече и от тежка, напрегната работа. Хората се изморяваха от това, че нищо не се… случваше! Еднообразието и бездействието незабелязано отслабваха волята, притъпяваха бдителността си и в това се криеше една от най коварните опасности на далечния Космос…

Рязък сигнал и пилотът изхвърча от постелята. Навлича лекия скафандър и се втурва по коридора, съединяващ апартаментите с командната кабина.

Вахтеният щурман докладва обстановката.

Читать дальше →