Може би сън

Начало книги

Прислужницата с благите очи и конската физиономия ме отведе в тясната дълга всекидневна на горния етаж, мебелирана в сиво и бяло, с тежки завеси с цвят на слонова кост, които се спускаха пищно към пода, и бял килим, простиращ се от стена до стена. Будоар на филмова звезда — уютно кътче за прелъстяване, фалшиво като театрален декор. В момента там нямаше никой. Вратата се затвори след мен тихо като в болница. До шезлонга имаше масичка на колелца със сервирана закуска. Сребърните прибори върху нея блестяха. В чашата за кафе имаше пепел от цигара. Седнах и зачаках. Стори ми се, че мина много време, докато вратата се отвори отново и Вивиан влезе. Тя носеше бял халат с кремав оттенък, гарниран с бели кожи, и плавната линия на кройката ми напомняше море през лятото, което се пени край пясъчния бряг на малко екзотично островче.

Тя мина покрай мен с плавна и гъвкава походка и седна на ръба на шезлонга. От ъгълчето на устата й висеше цигара. Медночервеният лак покриваше равномерно ноктите й.

Читать дальше →