Момиче за сто долара

Начало книги

В един слънчев ден на януари в офиса ми влезе страхотна жена.

В косата й имаше дискретни руси кичури, а бежовият й костюм сякаш беше ръчно ушит от Майкъл Корс. Свали пелерината си, обшита с кожа, метна я на облегалката на канапето ми, приближи се до бюрото и седна на един от столовете за клиенти. После ми се усмихна. Аз също й се усмихнах. Тя зачака. Тази сутрин светлината, която бликаше през прозореца, беше особено ярка, подчертавана от снега, който беше паднал през нощта. Жената не изглеждаше опасна. Запазих спокойствие.

След малко тя каза:

— Не ме познаваш, така ли?

Гласът й сякаш беше шлифован с помощта на наследено богатство. Но имаше и нещо в очите. В тях се криеше някой, когото познавах.

— Все още не — отвърнах.

Тя се усмихна.

— „Все още не.“ Съвсем в твой стил. „Не знам как ще го направя, но ще го направя.“

— И чашата ми винаги е наполовина пълна — добавих. — Ще ми кажеш ли, или трябва да те претърся за документи за самоличност?

Читать дальше →