Казанова

Начало книги

Джакомо Казанова умира през 1798 г., а прочутите му мемоари виждат бял свят чак през 1966 година. Разбира се, части от тях са издавани, макар цензурирани или пренаписвани, но, така или иначе, „самоописанието“ на великия любовник става достъпно четиво повече от век и половина след смъртта му. През това време монументалният градеж на мита за Казанова вече е стъпил върху исторически превратности, стремително променящи се нрави и моди и най-вече върху безсмъртното, непроменящо се човешко любопитство. Малко митове могат да се надяват на обезпечено бъдеще, както този за Казанова. Обяснението е толкова просто, че може би е излишно да бъде посочвано — любовните приключения никога няма да спрат да предизвикват любопитство. Струва си обаче да се уточни, че това обяснение не е единственото. Ако Казанова, освен легендарна сексуална мощ, не притежаваше и биография, враснала в политическия и културния живот на Европа, ако не сменяше със зашеметяваща бързина мръсните странноприемници с оперните ложи, затворите с императорските дворци, слугинските стаички със салоните на философи и посланици, за него щяха да се разказват само вицове, които вероятно той щеше да надживее. Казанова, ако използваме един омръзнал ни съвременен израз, живее в „Европа без граници“. Присмива се на Волтер, съветва Екатерина Велика, оплита се в приятелство с граф Калиостро и губи съревнованието с Гьоте за работа при Ваймарския херцог… Това допълнително обяснява защо от всички митове Казанова е понесъл най-много завист. Появата на мемоарите му отново изостря любопитството към него, отваря работа на изследователите му, но не променя едно вече „завършено“ отношение към Казанова, в което се смесват еднопосочно възхищение и многопосочна завист.

Читать дальше →