Хартиената кукла

Начало книги

Лаудън Трип, с летен костюм и харвардска вратовръзка, дойде в офиса ми един хубав септемврийски ден и заяви, че иска да ме наеме.

— Какво говориш — възкликнах аз.

— Ти си учил в колеж — каза Трип. Той беше около петдесетгодишен, висок и слаб, със зачервено лице. Държеше лист хартия с нещо напечатано на него, като го четеше през полуочилата си.

— Няма вреда от това — казах аз. — Мислех да се занимавам с други неща.

— Играл си футбол в колежа.

Кимнах. Той пет пари не даваше дали ще кимна или не. Но аз обичах да кимам.

— Печелил си награди по борба.

Пак кимнах.

— Бил си се в Корея. Офицер ли си бил там?

— Не.

— Това е лошо. След това си бил полицай. Кимване.

— Това създава един малък проблем; уволнили са те. Можеш ли да кажеш нещо по този въпрос?

— На мен може да се разчита, лоялен съм и услужлив. Но не обичам да се подчинявам.

Трип леко се усмихна.

— Не търся момче за скаут!

— Това е още по-добре — отвърнах аз.

Читать дальше →