Сетер

Начало книги

Вратата изскърца сухо и в нея се появи мама с протегната напред ръка. Тя трепереше, не влизаше вътре, дълго време не казваше нито дума и не спираше да се олюлява. Още в първия миг погледът ми се спря върху нейната ръка. От потъмнелия ръкав на блузата й, изпъстрена с цветчета, висяха парченца тънък плат, овехтял от слънцето и изтъркан от постоянното носене. Ръката й беше обляна в кръв. Тя струеше от едно място над лакътя й, гъстите капки се ронеха по пода и се разпръскваха на всички страни.

— Хубаво ме подреди — каза плахо тя, като продължаваше да стои и да гледа към татко.

По неговото лице не потрепна нито едно мускулче. Може и да беше потрепнало — сигурно беше така, но аз не го забелязах. Когато извърна глава и очите ни се срещнаха, той кимна по посока на бюфета. Нямо. Татко рядко продумваше нещо. Бързо, но безпомощно аз отворих горната вратичка на бюфета, погледът ми се плъзна по тенджерите, чиниите и останалите съдове и тъкмо отварях уста, за да попитам какво да взема, сестра ми писна:

Читать дальше →