Плач в залата на смеха

Начало книги

„Магмата — пурпурно-сивосинкава, димяща — неочаквано обгръща глезените, настъпва от всички страни, полюшва се и напада, мъкне тънка сива корица, разчупва я, сияейки във вишнево горещо, а откъм невидимия кратер отново се втурва поток, страшно е за гледане… Магмата е вече до кръста, изкачва се още нагоре, нагоре… Няма сила за още, поема дълбоко въздух и пречупвайки тялото си, се гмурка в огнените глъбини… (Това е зрителна редица.) Блаженство, усещане за ситост и покой, доволство. Освежен и щастлив, излиза на повърхността на стопилката, поема няколко глътки свеж огън и отново потъва в нагорещената до бяло магма. Колко е приятно! Душата ти се изпълва с благодарност, безформена, безадресна. Благодаря на случайността, на събитието, на причината, на целия свят… За това, че ми е хубаво… (Това е емоционален фон.) Ние гледаме, но не виждаме, слушаме, но не чуваме… (Спорадични асоциативни понятия.)“

Читать дальше →