Бялата крепост

Начало книги

Имах навик по една седмица всяко лято да се ровя из занемарения „архив“ на околия Гебзе — този манускрипт открих през 1982 година на дъното на прашасал сандък, претъпкан с фермани1, кадастри, съдебни регистри и албуми с рисунки. Грабна вниманието ми, тъй като бе подвързан със синя, изящна „мраморна“ хартия, напомняща сънищата, бе изключително четливо изписан и се открояваше със своя бляскав финес сред избледнелите държавни документи. Сякаш за да разпали още повече моето любопитство, чужда ръка бе изписала върху титулната страница на книгата следното заглавие: „Доведеният син на юрганджията“. Друго заглавие нямаше. Още там, начаса и с огромна наслада изчетох книгата, по чиито полета и празни места детска ръка бе изрисувала човечета с малки глави, облечени в дрехи с безброй копчета. Това ми допадна, ала понеже ме домързя да препиша текста в тефтера си, аз, възползвайки се от доверието на милия прислужник, забравил да ме наблюдава, откраднах манускрипта от онова бунище, което дори младият околийски не си позволяваше да нарича „архив“, и на бърза ръка го напъхах в чантата си.

Читать дальше →