Чудо

Начало книги

Знам, че не съм обикновено десетгодишно дете. О, не че не правя най-обикновени неща. Напротив. Ям сладолед. Карам колело. Ритам. Имам и ХВох. Правя такива неща, каквито правят и останалите деца, и по това приличам на тях. Предполагам. И наистина мисля, че съм обикновено дете. Но също знам, че обикновените деца не карат други обикновени деца да бягат с писъци на ужас от детската площадка. Знам, че обикновеното дете не привлича всички погледи навсякъде, където се появи.

Ако случайно някога намеря вълшебната лампа, бих си пожелал едно-единствено нещо. Бих си пожелал да имам нормално лице, такова лице, което никой никога да не забелязва. Бих си пожелал да мога да тръгна по улицата и хората да не правят онова нещо… знаеш, когато се опитват да гледат на другата страна, за да не гледат към теб. Аз мисля така: единствената причина да съм различно дете е, че абсолютно всички виждат в мен различното и не забелязват, че съм съвсем обикновен.

Читать дальше →