Приспивна песен

Начало книги

Отначало новите собственици се преструват, че досега не са обръщали внимание на пода в хола. Все едно изобщо не са го поглеждали. Нито при първия оглед на къщата. Нито когато агентът им е показал стаята. Нито когато са измерили помещението и са обяснили на хамалите къде да сложат дивана, пианото и всичките им вещи. Не, винаги са минавали транзит и никога не са поглеждали пода. Така се преструват.

Първата сутрин, когато слязат в хола, на светлото дъбово дюшеме е надраскано:

Едни се успокояват, че някой приятел им прави лоша шега. Други са убедени, че е понеже не са дали бакшиш на хамалите.

След няколко нощи зад северната стена на голямата спалня се чува бебешки плач.

Обикновено тогава се обаждат.

Само това й липсва на Хелън Хувър Бойл тази сутрин — телефонно обаждане от новия собственик.

Плачливо заекване и опяване.

Хелън Бойл умира за чаша кафе и някой да й каже шестбуквена дума за „кокошарник“. Иска да чуе какво се говори по полицейската честота. Тя разкършва пръстите на ръцете си и кокалчетата й изпукват. Секретарката й я поглежда от приемната. Нашата героиня закрива слушалката с длан и посочва с радиочестотния скенер:

Читать дальше →