Изгубената роза

Начало книги

Ефес! Град на двойствеността. Дом както за храма на Артемида1, така и за святата къща на Дева Мария. Градът, който приютява и егото, и душата. Типичен пример за суетата и за скромността. Олицетворение на робството и на свободата. Ефес! Градът, в който противоположностите се преплитат. Градът, който е толкова човешки, колкото всяка жива душа.

В една октомврийска вечер те седяха на брега на река Мелес2, близо до този град — древния град Ефес. Слънцето почти се бе скрило зад планината Бюлбюл3, цялата обагрена в пурпурно от лъчите му. Тези, които говореха езика на небесата, им носеха радостните вести за приближаващия дъжд.

— Апостол Павел проповядва на хората, говори им за Дева Мария — рече младата жена. — Чуваш ли как тълпата вие, негодува и яростно го проклина? Хиляди се бунтуват срещу новата религия, която им забранява да се кланят на собствената си богиня. Чуй как тропат с крака и викат: „Не искаме Мария! Ние се прекланяме пред Артемида!“

Читать дальше →