Ммагьосници!

Начало книги

Седях си в кръчмичката „При Пади“ и унищожавах една порция сурова телешка пържола, на които готвача-върколак беше голям майстор, и мислех. Мислех откъде, по дяволите, да намеря пари, защото малко ме нямаше откъм мангизи, за голямото залагане в голямото надбягване с дракони в съседно Миризливо Сирене другата Неделя. И както се пише в книгите, тъкмо, когато се чудех над третата си бира и оглозгвах костите от пържолката, се появиха три персони Мипа Орка, Ариян Примката и Жика Перцето — перцето не защото беше лек като перце, а защото можеше да вдигне и най-тежкия мъж като перце. Естествено, побързах да им кажа „здрасти“ въпреки, че не ми се искаше много, много да ме свързват с подобна компания, тъй като са много кофти — както казваше нашия общ познат Валон. Но се стараех да не показвам, че хич не ми е зор за тях, щото ако се обидят, не дай си боже, може да рекат и да ме водят на риба, а хората, който водят на „риба“ тези тримцата, после никога не се връщат! А не, че не обичам риба, но предпочитам аз да я ям, отколкото тя да ме яде!

Читать дальше →