Стоманени кучета

Начало книги

Аандред чакаше в изходната камера. Беше тясно. Едва имаше място за него, за коня и за кучетата. Въздухът беше застоял, смърдеше на машинно масло, озон и хидравлична течност. Кучетата бяха възбудени, телата им прозвъняваха при допир едно с друго — метал срещу метала, от време на време се чуваше гръмовна глъчка.

— Спокойно, милички, спокойно, кученцата ми — мърмореше Аандред, доколкото грубият му глас можеше да звучи успокоително. — Дроум е малко по-бавен тази вечер, не както обикновено. Знам, знам, кротко, ето сега, скоро, скоро… — Кучетата притихнаха в очакване, само от време на време някое от тях се извиваше нетърпеливо, сподавено проскимтяваше.

Аандред се пресегна към лакътя си, натисна панелното капаче и откри светлинното табло. Погледна светлините — всички блестяха в спокоен зелен тон, само едно от тях примигваше кехлибарено — мониторът на обонятелния преобразувател на Амбър. Е, не е толкова зле, помисли си той, едва ли ще изостане от хайката тази вечер. Амбър беше сладко кученце, не беше глезено и придирчиво, то ще си тича с цялата глутница дори и нослето му съвсем да откаже.

Читать дальше →