Денят на обречения крал

Начало книги

През натежалите му клепки черквата изглеждаше все така далечна, докато не стигнаха до нея. Чувстваше се замаян от горещината и от раната в гърдите. Като слизаше от коня, залитна — едрите маргарити сред високата трева му създадоха усещането, че върви по звездно небе и той загуби представа къде е земята.

Към тях бързо се приближи един свещеник с богато украсено наметало върху черното си расо. Той чу как Йован казва на свещеника:

— Това е крал Вукасан, ранен е тежко. Пригответе му легло да си почине.

Скрит зад хълбока на коня, той промърмори:

— Трябва да стигнем до Свети Андрей, за да ги предупредим да се вдигнат на оръжие срещу турците — и отново маргаритите и небето, и шарената сянка затрептяха като знаме на вятъра, пред погледа му се изпречи сребристото стреме, после му причерня и го обгърна мрак.

Когато отново дойде на себе си, беше по-добре. Лежеше на тясно легло в прохладна килия, а главата му се бе прояснила. Като се подпря на лакът, той рече:

Читать дальше →