Деликатно затруднение

Начало книги

Той все повече и повече се убеждаваше, че бавният гърч не е някакво безсмислено движение, а тромав и преднамерен жест.

Ян Езард не беше на себе си. Гледката го погълна изцяло.

Неясното петно без смисъл и значение се превърна в редица от светлини, които се носеха плавно насам-натам. Взе проба и светлините се оказаха лъчисти крила, фосфоресциращи гръбначни стълбове или нажежени до бяло крайници. Когато отминаха, неестествено тромавото им функциониране престана да му изглежда случайно и той прие, че всичко, което се появяваше пред очите му, е резултат от нещо като внимателно обсъден план — следствие на съзнание! Не му изглеждаше случаен и този развъдник, в който образците изместваха хаоса. Усещанията му се приспособиха към сцената и той осъзнава, че това е среда, която се подчинява на свои собствени закони — както и средата, в която беше роден.

С намаляването на първоначалния му страх и ужас Езард се настройваше да наблюдава по-внимателно. Видя, че организмите се движат нагоре-надолу — как трябваше да го нарече? Крепостна стена? Фортификация? Облачни образования? Смътно очертани, приличащи на пясъчни плитчини, забулени в мъгла, те възбуждаха у него чувството, че сложните детайли надхвърлят разрешаващата способност на ретината му, и си представяше, че се взира във флотилия от барокови катедрали, потънали дълбоко в полупрозрачна морска вода.

Читать дальше →