Спомените на един старец

Начало книги

— Скъпи ми Трафтън, — каза един млад мой приятел, който ме срещна на улицата един ден. — Защо настояваш толкова да асоциираш Дикенс с Грегъри Джуд?

Знаех всичко за Джуд. Не си плащаше сметките, не изпълняваше задълженията си и се обличаше далеч от модата. Джуд беше от онзи тип на некадърниците. Целата му визия, от пръв поглед, навяваше на мисълта, че нещо не е наред. Така, че въпросът, който ми бе зададен, нямаше отговор така че направих точно онова, което и моят приятел правеше, в случай на затруднение. Просто направих гримаса на изненада и отговорих:

— Защо?

Питащият, съзнавайки, че познавам чувствата на Джуд, толкова добре, колкото и той самият, се ядоса и ми отправи доста по-ясен от думите взор.

— Трафтън, срамувам се за теб! — после ми обърна гръб, срамувайки се както си знаеше, независимо дали от мен или от самото негодувание.

Когато си стигнах до офиса, седнах и мислих дълго време за Джуд, но така и не можах да отговоря на въпроса. Накрая някой леко ме побутна по рамото и поглеждайки нагоре видях самият истински Мистър Джуд. Той си изглеждаше толкова окаяно, колкото и преди, с омачкана вратовръзка, със стари евтини обувки, и със сако, което очевидно е виждало и по-добри времена.

Читать дальше →