Сляпо правосъдие

Начало книги

Майката отново крещеше и бъхтеше с юмруци заключената врата на Темара. Тя често викаше, обикновено на Темара, но когато беше пияна, крещеше и на бащата на Тем; в характера му имаше непредсказуема склонност към насилие, която Темара отдавна се бе научила да избягва. Тя предполагаше, че майка й прекалява с алкохола, за да може да понася баща й — истински тиран и побойник; Тем също пиеше, създавайки си по-нормална действителност, затова разбираше колко е привлекателно човек да се натряска. Това обаче в никакъв случай не правеше положението й по-леко, когато след поредното пиянство намираше майка си в безсъзнание, просната на пода в кухнята.

Напоследък нещата се бяха влошили още повече. Два уикенда поред майка й се отдаваше на страшни запои, а в отговор баща й се носеше като буреносен облак из къщи, докато една вечер изпочупи почти всичко в трапезарията.

— Добре, вече ще сложа край на това — тя отново дръпна от цигарата и издуха дима към вратата. Майка й, за миг успокоена от тези думи, се оттегли някъде, по всяка вероятност за ново питие. Тем седна на леглото си, опитвайки се да събере сили за предстоящата битка, която наричаше „стандартната среднощна война в петък“. Родителите й не искаха тя да излиза, но Темара вече беше на осемнайсет, имаше определени права и те го знаеха. Все пак се налагаше да ги убеждава, преминавайки с щурм през цял водопад от въпроси, аргументи, понякога дори и сълзи. О, Божичко, толкова трудно се живееше в тази къща. Мечтаеше за свое собствено жилище.

Читать дальше →