Принцесата на крадците

Начало книги

Пак тичаше…

Тичаше. Стъпалата й горяха, обувките й барабаняха бясно по горещия паваж. Тичаше. Сърцето й биеше до пръсване. Тичаше. Когато стъпките започнаха да я настигат, остана без дъх. По-близо… Още по-близо… Почти до нея! Тя събра последните си капки сила и се втурна отново в черната нощ, понесла ужаса като факла. Нямаше къде да се скрие в тесния лабиринт на страничните чикагски улички.

Не знаеше нищо за преследвача си. Дали е въоръжен? Толкова ли е гневен, та да убие? Знаеше само, че е по-едър, по-силен и по-бърз от нея. Чувстваше се като птица със счупено крило; дебнеше я безмилостен котарак — да я сграбчи и да я разкъса зад ъгъла. Не можеше да му излезе насреща като равен с равен. Нямаше бързината на краката му, нито бруталната му сила. Оставаше да го надхитри. Но затова й трябваше време — да дойде на себе си, да си поеме дъх.

Не можеше повече. Капнала от умора, тя кривна в един вход и се притисна плътно до вратата. Скри лицето си в сянката и затаи дъх. Човекът профуча край нея. За миг й се мярна оръжието, което носеше — дебела тояга. Зачуди се: откъде ли я е взел? Не че беше толкова важно. Единствената й грижа бе да не му даде възможност да я употреби срещу нея.

Читать дальше →