Госпожа министершата

Начало книги

ОБИКНОВЕНА ГРАДСКА СТАЯ. Старо канапе, две кресла, няколко кухненски стола. Три врати: В дъното, в дясно и в ляво. В средата голяма покрита маса. Върху нея проснати едни стари панталони на бащата, които г-жа ЖИВКА: прекроява за сина си.

САВКА: Какво си се замислила?

ЖИВКА: Чудя се как да избегна това зализаното.

САВКА: По добре тури една кръпка.

ЖИВКА: Точно това ще направя. Ох, лелъо Савке, едва свързваме двата края. Моят не си гледа работата, хванал се с политика.

САВКА: Ами да!

ЖИВКА: И други са в политиката, но гледат и за себе си. Включват се в комисии, заседания… Това е все. (в смисъл на пари)

САВКА: Ами да!

ЖИВКА: Моят не умее. Туй щяло да урони авторитета на партията, онуй щяло да подразни опозицията. А на слугинчето вече три месеца не сме плащали, и наема не е платен, и дърва не сме купили…Ти знаеш, какво да приказваме!…

САВКА: Ох, да!

ЖИВКА: (отива до задната врата) Анке, какво става с кафето?

Читать дальше →