Смъртоносна академия

Начало книги

Реших, че Орион трябва да умре, след като за втори път спаси живота ми. И преди не го бях харесвала особено, но всичко си има своите граници. Нямаше да е проблем, ако бе спасил живота ми рекорден брой пъти — като, да речем, десет или тринайсет — тринайсет е запомнящо се число. Орион Лейк, личният ми бодигард; това бих могла да приема. Само че бяхме вече три години в Магьосническата академия и той не бе дал ни най-малък знак да ме е набелязал за специално отношение.

Ще кажете, че е много егоистично от моя страна да кроя убийствени планове относно героя, чиято бе заслугата за оцеляването на една четвърт от класа ни. Е, много жалко за загубеняците, дето не можеха да се справят без негова помощ. И без това не е предвидено всички да останем живи. Училището все някак трябва да се храни.

Ами какво да кажем за мен самата, ще попитате, след като също съм имала нужда да ме спаси? Че и два пъти дори. Е, точно по тази причина трябваше да си иде. Той устрои експлозията в кабинета по алхимия миналата година в схватка с онази химера. Наложи ми се да изпълзя изпод руините, докато той тичаше в кръгове и млатеше огнедишащата й опашка. А пък душеядецът не бе прекарал и пет секунди в стаята ми, преди той да се втурне вътре, явно го бе гонил по коридора. И онова чудо се бе намъкнало само в опит да се отърве.

Читать дальше →