Изумление и трепет

Начало книги

Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени.

Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на госпожица Мори, която беше подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива.

Иначе казано, в компанията „Юмимото“ аз бях на разположение на всички останали.

На 8 януари 1990-а асансьорът ме изхвърли на последния етаж на сградата на „Юмимото“. Прозорецът в дъното на площадката ме всмука като счупен илюминатор на самолет. Градът беше далече, толкова далече, че се съмнявах някога кракът ми да е стъпвал там.

Въобще не помислих да се представя на рецепцията. Всъщност в главата ми нямаше никаква мисъл, нищо друго освен неудържимо влечение към празното, към големия прозорец.

Чух зад мен дрезгав глас да произнася името ми. Обърнах се. Дребен, слаб и грозен мъж на около петдесет години ме гледаше недоволно.

Читать дальше →