Спейс — частният детектив

Начало книги

Изпитвах невероятна скука.

Денят се оказа един от онези дълги, горещи и лениви марсиански следобеди, в които съня те преборва и не знаеш с какво да се захванеш. Трябваше да поработя с машината на времето тип „Сатурн“ — истинска измама, а не творение на техниката — но не изпитвах никакво желание да се навирам в нейната утроба.

Отстрани сигурно изглеждах като разплут пъпеш — краката стоварени отгоре на масата, главата отметната назад и вътре се въртяха мисли, относно придвижването на пясъчния марсиански червей, който възнамеряваше да пресече тавана точно над мен. Хванах се на бас сам със себе си, че ще го направи за не повече от шест минути и ще запълзи по отсрещната стена.

Точно тогава тя влезе.

Към жените си имам свой вкус (когато съм в земния си вид, де): предпочитам две ръце, два крака, две гърди и едни единствени устни, които да целувам. Но нямам особени предубеждения и към зряла триглава венерианка — заслужава си да опита човек.

Читать дальше →