Синя луна

Начало книги

— Затвори очи и си го представи. Виждаш ли го?

Стискам очи и кимам.

— Представи си го точно пред теб. Огледай плътността му, избери му цветове. Виждаш ли го?

Усмихвам се и задържам образа в съзнанието си.

— Добре. Сега го докосни. Прокарай пръсти по контурите му, вземи го в ръце и усети теглото му. После комбинирай всичките си сетива — зрение, осезание, обоняние, вкус — можеш ли вече да го усетиш?

Прехапвам устни, за да не се разсмея.

— Чудесно. Сега комбинирай всичко с чувство. Повярвай, че съществува точно пред теб. Почувствай, огледай, докосни, опитай и приеми. Сега го прояви.

И аз го правя. Правя всички неща поред. И когато чувам изпъшкването му, отварям очи, за да го видя и аз.

— Евър — клати глава той, — трябваше да мислиш за портокал. Това няма нищо общо с плод.

— Не, наистина е далеч от всякакви плодове — засмивам се и оглеждам всеки от моите деймъновци: истинския и двойника, когото материализирах от плът и кръв. Те са еднакво високи, тъмнокоси и толкова невероятно красиви, че изглеждат нереални.

Читать дальше →