Воалът на анархията

Начало книги

Подпрях се на един огромен, изкривен дъб, точно в средата на мястото, където някога е била магистралата на Сан Диего. Голият ми гръб усети остарялата кора, която беше груба и се ронеше на прах. Имаше тъмнозелена сянка, изпъстрена от гъсти лъчи от бяло злато. Високата трева ме гъделичкаше по краката.

Четиридесет ярда1 по-нататък, от другата страна на широка поляна, имаше група брястове, където една бабичка седеше на зелена кърпа. Тя изглеждаше така, сякаш беше израснала там. Стрък трева стърчеше между зъбите й. Почувствах, че сме сродни души, и й размахах показалеца си, когато ме забеляза. Тя ми махна в отговор.

След минута трябваше да ставам. Имах среща с Джил след половин час на изхода Уилшър. Бях тръгнал по рампата на Сънсет булевард и се бях уморил. Още само една минута…

Беше добро място за наблюдение на движението на света.

А и денят беше хубав. Нямаше никакви облаци. В този топъл летен следобед Кингс Фрии Парк2 беше претъпкан повече от всякога.

Читать дальше →