В очакване

Начало книги

На Плутон е нощ. Линията на хоризонта, рязка и отчетлива, пресича полезрението ми. Под тази начупена ивица е сиво-бялата пелена на снега под мъждукащата светлина на звездите. Отгоре — космически мрак и космически ярки светила. Поради неравната верига от зъбери звездите изплуват самотни, на групи, на разпилени купчини от бели точки. Преместват се бавно, но забележимо: толкова забележимо, че неподвижният поглед улавя движенията им.

Нещо не е наред. Периодът на въртене на Плутон е голям — 6,39 земни дни. Вероятно ходът на времето за мен се е забавил.

А трябваше изобщо да спре.

Нима греша?

Планетата е малка и хоризонтът е близък. Струва ти се още по-близо, защото не се крие зад мъжделива атмосфера. Два остри върха като бивни на хищен звяр са забити в разхвърляните звезди. Между тях блести странно ярка точка.

Разпознавам Слънцето, няма нимба като останалите звезди. Блести като ледена коричка между вкочанените от студ върхове. После се показва иззад скалите и ме заслепява…

Читать дальше →