Присъдата

Начало книги

През 1900 г.н. е., въз основа на принципа на несъвместимостта Карл Ландщайнер раздели човешката кръв в четири групи: „А“, „В“, „АВ“, „0“. За пръв път стана възможно да се прелее кръв на изпаднал в шок пациент с известна надежда, че това нама да го убие.

Движението за отмяна на смъртното наказание се беше току-що зародило, но вече бе обречено на гибел.

Вх 83 у ОАГ н 7 — това бе телефонният му номер, номерът на шофьорската му книжка, номерът на социалната му осигуровка, номерът на кредитната му карта и на здравния му картон. Два от всичките тези номера му бяха отнети, а останалите, освен на здравния му картон, бяха обявени за невалидни. Казваше се Уорън Луис Ноулс. И щеше да умре.

До процеса оставаше още цял ден, но това не означаваше, че присъдата може да бъде друга. Лу бе виновен. Ако някой се съмняваше във вината му, прокурорът разполагаше с непоклатими доказателства. Утре към 18.00 ч. Лу щеше да бъде осъден на смърт. Броксън щеше да обжалва решението, изтъквайки една или друга причина. Молбата за помилване щеше да бъде отхвърлена.

Читать дальше →