Толкоз (Лирика)

Начало книги

Няма елегантен начин да кажеш, че не обичаш.

Спри!

Прилеп е ухото на влюбения.

Жена

с тесни очи

и прибрани крака

Всеки допир е убождане

с теб можем всякак да се обичаме

и през дрехите

и през другите

с думи

и без тях

само с поглед

и мисъл

перо и бръснач

по кожата на времето

казвам си името

Казвам си името!

не чуват

няма ме

Пиша го! Пиша го! Пиша го!

не виждат

срам ме е

Нима съм безименна

с име казано

с име писано?

Да ти е живо и здраво името,

безименна!

Идваш…

Слабините пулсират

бясно

превръщаш ме в нещо

влажно

тясно

в нещо гладно

хищно

озверяло

излишно…

И тръгваш

Гърча се

крещя

но ти нямаш сърце

нямаш име

нямаш лице…

Ти си болка

самотно изригнала в мен

Моят личен кошмар

опитомен

седим и пием след работа

защото той иска да се самоубие

тъпо

но ние сме там —

приятелите

една мижава алтернатива на смъртта

и се шегуваме

и пеем

и пием…

основно пием

опитваме се да измислим

за него

и за себе си

доводи за живот:

„— Животът е хубав!“

(е добре де… не е)

но…

„— Трябва да се живее!“

Читать дальше →