Прокълнатата земя

Начало книги

Благодаря ти, страннико! Тоя наръч съчки така ме измъчи, че дъхът ми секна. Старите ми крака едва се влачат по грешната земя. Ако не беше ти, нямаше да се дотътря в къщи, щях да умра нейде в гората. Влез в скромния ми дом, раздели с мен трапезата и си почини. Утре заран ще продължиш пътя си свеж и бодър.

Виждам, че идеш отдалеч. Лицето ти е уморено, дрехите ти са покрити с прах, ала си млад и силен, животът е пред теб. Моят вече си отиде.

Нека първо стъкна огъня. Когато дървата пламнат и къщата се освети, светът ми изглежда по-хубав. В такива минути всичко в мен се радва, нищо, че съм стара. Огънят е нещо прекрасно, страннико. Вярвам, че си го разбрал. Човек като теб, скитал и препатил, сигурно цени хубавите неща.

Потърпи още малко да стопля бобената чорбица. Сега ще сложа софрата. Ето ти питка ръжен хляб и ябълки. Какво му трябва на човек, като е здрав и свободен?

Поминувам добре, не се оплаквам. В градината ми, тук край гората, растат плодове и зеленчуци, дърва има достатъчно. Понякога минават хора, поприказвам си с тях и на душата ми олеква. Чувам какво става по широкия свят и разбирам, че той не е чак толкова широк. Ще го разбереш някой ден, когато стигнеш моите години.

Читать дальше →