Пъклената кула

Начало книги

Странен ден. Даже не странен, ами направо объркан. Така си мислиш, докато подреждаш зеленчуците върху сергията. Още от сутринта нищо не е както друг път. Например това, че майка ти те накара да се измиеш даже зад ушите, а после заръча да си облечеш новите дрехи. Като че ще ходите на църква, а не на пазара да продавате репички и марули.

Поклащаш глава. Добре де, да бяха само дрехите, ще рече човек, че просто я е прихванало настроението. Обаче не е така. Я гледай другите сергии. На всяка сергия по едно момче — дошъл е даже Корсо Дебелака, дето от мързел се чуди къде да се дене. И най-главното — всички до един измити и спретнати. Ама каква е тая работа? Да не би кметството да е обявило награда за най-чистоплътен хлапак?

Ненадейно отговорът идва под формата на тих разговор зад гърба ти. Когато чуваш думата „спретнати“, леко извиваш глава и хвърляш поглед назад. До майка ти е спряла леля Розана от Долния квартал. Е, ако в тоя град има осведомен човек, това е тъкмо старата клюкарка. Само не бива да забележат, че ги слушаш.

Читать дальше →