Милиони градуси

Начало книги

Студентите, които се разхождаха в парка, запомниха дълго тази прекрасна пролетна утрин. Професор Паричков се разхождаше — губеше си времето. Сам по себе си този факт за повечето беше невероятен, но имаше и още нещо — той беше весел. За тези които го познаваха от по-малко от десетина години, т.е. всички студенти и повечето колеги от университета, това беше наистина едно малко чудо.

Веселин Паричков беше млад (около тридесет и пет) и многообещаващ физик, но изключително затворен в себе си и малко сприхав. Във всеки случай той никога не беше весел. Това беше и причината много студенти от английския факултет да го наричат Stormy McCloud, а тези от другите факултети (без физичния) — просто Буреносен Облаков, което впрочем значеше едно и също. Физиците обаче го познаваха като Професора–Сърце. И бяха прави. Цялата му затвореност беше резултат от нежеланието му да бъде наранен — той всъщност беше изключително чувствителна натура и когато понякога дочуеше прякорите си зад гърба си един внимателен наблюдател би забелязал странно проблясване в окото му — сълза, но внимателни наблюдатели никога нямаше.

Читать дальше →