Лекарство против мързел

Начало книги

Някъде наблизо изтрещяха изстрели. Димов изпъшка, метна чувала в каросерията на транспортьора си и се огледа. Наоколо не се виждаше нищо. Саваната унило жълтееше под палещото слънце, осеяна с купчинки бели кости и редки хилави дървета.

— Какво беше това?

Капитанът избърса чело и също се огледа. Гол до кръста, целият покрит с мътни струйки пот, той приличаше на зебра.

— Ловец, какво друго! Ей-там, виждаш ли?

Димов обърна глава тъкмо навреме, за да види как от близките храсталаци изскача вълкожабата — огромна, озъбена, лъскава и пъстра. Редувайки отчаяния бяг с високи скокове, чудовището се понесе през саваната. След миг, като разярен бог на гръмотевицата, в бръснещ полет над храстите се появи ловецът. Дюзите на реактивните му ботуши бълваха пламъци. Опрял в корема си приклада на скорострелната карабина, той гърмеше напосоки, сякаш преследваше не един, а цяло стадо хищници. От затвора на карабината хвърчаха горещи гилзи.

Читать дальше →