Гребенче за таласъма

Начало книги

Зад широкия овален прозорец отминаващата буря все още превиваше дърветата. Отвъд черните разлюлени корони нощното небе изглеждаше сивкаво, но от време на време избухващите светкавици превръщаха тази картина в негатив — небето ставаше черно, а дърветата за миг изплуваха от мрака, окъпани в призрачен светлозелен цвят. През дебелото стъкло не проникваше нито звук и от това в топлата стая ставаше още по-уютно.

Велин се протегна под завивката и с наслаждение зарови глава във възглавницата. Обикновено работата му тук нямаше с какво да го измори, но днешният ден беше тежък. Краят на месеца… Профилактични прегледи в четирите бази, попълване на архаичните здравни картони, досадният, но неизбежен рапорт до Земята… И накрая — вече традиционният разговор с акад. Бронски. В началото Велин се смущаваше като студент първокурсник, когато тръгваше, мънкайки, да разказва на медицинското светило последните новини. Постепенно свикна с това и беседите се превърнаха в познат, здраво отъпкан коловоз, където всяка реплика е предвидена. Академикът подхвърляше две — три шеги на професионална тема, Велин отговаряше с някоя забавна случка от практиката си през изминалия месец и накрая стигаха до главното — шоковете. Но какво можеше да се каже за шоковете? Бронски отдавна знаеше всичко…

Читать дальше →