Гората

Начало книги

Песъчливата влажна земя се тресеше от близки и далечни взривове, ревът на самолетни мотори се сливаше с грохота на експлозиите и към почернялото небе се издигаха гейзери от пръст. В далечината горяха танкове и камиони, дребни фигурки бягаха към морето, а над тях продължаваха да се сипят с вой бомби и снаряди. Бясно, в надпревара, тракаха картечници и автомати. Последните английски войници загиваха при Дюнкерк.

Тежка задушлива миризма — не знаех точно на какво, барут, динамит или някакъв друг експлозив свиваше гърлото ми, едва дишах и се борех с неудържимото желание да притисна ушите си с длани и да се просна с лицето надолу в ъгъла на пресния окоп. Може би наистина щях да го направя, ако не беше Гласерман. Усетих как пръстите му жестоко стискат рамото ми и тази болка донякъде разсея страха.

— Без паника, момче! — гласът му тънеше сред адския шум. — Бързо след мен по траншеята!

Кимнах сковано. Без да чака друго потвърждение, Гласерман се обърна и ниско приведен затича напред. Последвах го неловко, като се препъвах в захвърлени каски, раници, пушки, кабели на полеви телефони, разтрошени сандъци от снаряди, колани, шинели… Слава богу, трупове нямаше, широкият превит гръб на Гласерман равномерно се полюшваше на няколко крачки пред мен като гръб на слон, имаше нещо успокоително в масивната му фигура и в същото време едва не ми прилошаваше, защото виждах, че не се е привел достатъчно и всеки миг някой заблуден куршум може да се забие в него.

Читать дальше →