Един (не)обикновен ден на Марс

Начало книги

Марс, Червената планета. Годината е 2076. Първата човешка колония е вече основана. Тя е и крайна фаза на първата мисия с пилотиран междупланетен подпространствен скок. Животът в базата не е лесен, но международният екипаж се справя доста добре. Провеждат се много експерименти. Всъдеходите, търсещи лед за системи под повърхността, са почти „обичайна“ гледка. Нас обаче ни интересува един конкретен. Нека ви представя екипажа му.

Първият му член беше българинът Петър Стефанов Атанасов. Той беше завършил медицина, но никога не се беше занимавал с нея. Легендарен, почти професионален хакер допреди няколко години, най-накрая все пак го бяха хванали. За да отърве затвора, той се беше съгласил да работи за най-голямата софтуерна компания на Земята. След като доказа, че е един от най-добрите програмисти на „Синята Планета“, се оказа ръководител на екипа, разработващ софтуера за „марсианската“ мисия. За това и беше тук. Беше си издействал да дойде като „Отговорник по софтуерното осигуряване“, но всъщност беше дошъл за „тръпката“ и беше човекът от мисията, който най-малко си работи по специалността. Досега беше имал „проблеми“ само три пъти и все се оказваше негова шега към някой колега. Иначе помагаше на лекарите, а беше и желан член на „всъдеходните“ екипи — донякъде заради чувството му за хумор, но повече заради страхотната му физика, развита в години тренировки по бойни изкуства — мускулите още бяха важна част от живота на Марс. Точно заради опита му в тези „разходки“ и авантюристичния му, откривателски дух той и сега беше командир на „операцията“. Въпреки „чина“ му всички си му казваха Пешо.

Читать дальше →