Въпросът и Възражението

Начало книги

— Шумът ти те разкрива, Тод Хюит.

Глас…

В тъмнината…

Примигвам и отварям очи. Всичко е в сянка, всичко е размазано, светът се върти и кръвта ми е твърде гореща, и мозъкът ми е задръстен, и не мога да мисля, и е тъмно… Примигвам отново.

Чакай, чакай…

Не, чакай малко…

Току-що, току-що бяхме на площада…

Току-що тя беше в ръцете ми…

Умираше в ръцете ми…

— Къде е тя? — изплювам в тъмнината, вкусвам кръв, гласът ми стърже, Шумът ми се надига като ураган, внезапен, свистящ, червен и яростен. — КЪДЕ Е ТЯ?

— Аз ще бъда този, който задава въпросите тук, Тод. Същият глас.

Неговият глас.

Някъде в тъмнината.

Някъде зад мен, някъде невидим.

Кметът Прентис.

Примигвам пак и мрачната мъгла лека-полека се превръща в грамадно помещение, светлината нахлува от един-едничък прозорец, огромен и кръгъл, високо, високо над нас, стъклото му не е прозрачно, а цветно, на него е изобразен Новият свят с двете кръжащи около него луни, светлината пада само върху мен, всичко наоколо е скрито от очите ми.

Читать дальше →